Онзи мъж срича своя живот,
пие бавно и бавно преглъща -
с три ракии се дави любов,
а със пет тя сама се възкръсва.
А със пет даже Бог не мълчи
и забравя страха си от ниско,
по земята от хора боли,
само горе е глухо за писък.
Да ти сипя? Сега или никога.
Нямам време и нямам оставане.
Три секунди в пиеса за искреност?
И без чаши до смърт те познавам.