3 jul 2022, 9:06

...До сянката си плувам

  Poesía » Otra
472 1 8

Не съм сама

свирепа кръвожадност

в прозрачна яснота

не крия нрав

и зъби жило

закон съм си и сила

с инстинкт стремглав

в стихията

господарувам

без страх

без гняв...

 

 

https://pochivka.blitz.bg/plaj/sok-akula-ubi-covek-pred-ocite-na-stotici-na-plaza-video?pre=view&cache=nocache

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Без страх, без гняв". Като машини за убиване. Чела съм, че усещат кръвта на много далечно разстояние във водата. И че имунната им система е изключително силна и почти не боледуват. Впечатли ме тази чиста, прозрачна вода и хищникът, придружаван само от сянката си. Благодаря, Ивита!
  • „...свирепа кръвожадност...”
    Добре си „вързала” клипчето със стиха, Мария. Да му настръхне косата на човек, гледайки и четейки.
    Инстинктът на дивото...
    Поздравявам те!
  • Таня, не си длъжна, само питам защо. Иван, благодаря. Стихотворението е по видеото накрая. Върви в комплект, затова съм го приложила. Нещо като текст към видео в рима. В този случай видеото е първичното произведение, но не знаех как да го отделя, защото статията е написана доста нескопосано. Но не съм я писала аз, затова не отговарям за качеството й 😃. Тук се оценява стихотворението. Благодаря, Миночка, хубав ден и на теб! И, ако някой ви каже, че оценките нямат значение за него, не му вярвайте! 😃
  • И на мен ми хареса, Мария, хубав ден!
  • Мария, разбрах замисъла на стиха ти, като видях акулата на снимката! Поздравления!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...