27 oct 2007, 0:06

До теб

  Poesía
1K 0 1
Когато мъка отвътре те облива
и сякаш светът около теб се свива.

Когато пусто ти е във душата
и не можеш да победиш тъгата.

Когато чувстваш, че нещо си изгубил,
а ден и нощ за него си се трудил.

Когато си отчаян, че пак не си разбрал,
а цял ден в мислене си пропилял,

огледай се наоколо и ще ме зърнеш!
Чакам те към мен да се обърнеш,
да ми кажеш защо си се предал
и на самота пак си се отдал.
Свойто аз отново нейде си оставил...
Не, не ми казвай, че си забравил
как онзи ден ми обеща,
когато пак те връхлети страха,
да го разбиеш на мига.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...