Oct 27, 2007, 12:06 AM

До теб

  Poetry
1K 0 1
Когато мъка отвътре те облива
и сякаш светът около теб се свива.

Когато пусто ти е във душата
и не можеш да победиш тъгата.

Когато чувстваш, че нещо си изгубил,
а ден и нощ за него си се трудил.

Когато си отчаян, че пак не си разбрал,
а цял ден в мислене си пропилял,

огледай се наоколо и ще ме зърнеш!
Чакам те към мен да се обърнеш,
да ми кажеш защо си се предал
и на самота пак си се отдал.
Свойто аз отново нейде си оставил...
Не, не ми казвай, че си забравил
как онзи ден ми обеща,
когато пак те връхлети страха,
да го разбиеш на мига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...