Когато мъка отвътре те облива
и сякаш светът около теб се свива.

Когато пусто ти е във душата
и не можеш да победиш тъгата.

Когато чувстваш, че нещо си изгубил,
а ден и нощ за него си се трудил.

Когато си отчаян, че пак не си разбрал,
а цял ден в мислене си пропилял,

огледай се наоколо и ще ме зърнеш!
Чакам те към мен да се обърнеш,
да ми кажеш защо си се предал
и на самота пак си се отдал.
Свойто аз отново нейде си оставил...
Не, не ми казвай, че си забравил
как онзи ден ми обеща,
когато пак те връхлети страха,
да го разбиеш на мига.