12 feb 2022, 13:03

До теб.

  Poesía
457 0 0

 

Дай ми време да те опозная,

какъв бил си и в ада и рая

силен, умен и работлив,

и защо света за теб е толкоз сив

 

Грешки допускал ли си много,

защо към себе си отнасяш се строго,

Имал ли си нощи тежки

дни на размисъл и болежки.

 

Оставал ли си пак самотен,

мъж със сълзи, но достоен.

Усмихваш ли се насила,

или болката те е изпила.

 

Дай ми само време да те имам,

по малко от болката ти аз да взимам,

и после слънце да изгрее,

дай ми шанс света ти да запее.

 

Нощите пропити с болка,

нека ги пуснем, нека заличим.

Дните в радост да преобрязим,

заедно чувствата ще изразим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едмона Нейчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...