До теб.
456
0
0
Дай ми време да те опозная,
какъв бил си и в ада и рая
силен, умен и работлив,
и защо света за теб е толкоз сив
Грешки допускал ли си много,
защо към себе си отнасяш се строго,
Имал ли си нощи тежки
дни на размисъл и болежки.
Оставал ли си пак самотен,
мъж със сълзи, но достоен.
Усмихваш ли се насила,
или болката те е изпила.
Дай ми само време да те имам,
по малко от болката ти аз да взимам,
и после слънце да изгрее,
дай ми шанс света ти да запее.
Нощите пропити с болка,
нека ги пуснем, нека заличим.
Дните в радост да преобрязим,
заедно чувствата ще изразим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едмона Нейчева Всички права запазени
