Дай ми време да те опозная,

какъв бил си и в ада и рая

силен, умен и работлив,

и защо света за теб е толкоз сив

Грешки допускал ли си много,

защо към себе си отнасяш се строго,

Имал ли си нощи тежки

дни на размисъл и болежки.

Оставал ли си пак самотен,

мъж със сълзи, но достоен.

Усмихваш ли се насила,

или болката те е изпила.

Дай ми само време да те имам,

по малко от болката ти аз да взимам,

и после слънце да изгрее,

дай ми шанс света ти да запее.

Нощите пропити с болка,

нека ги пуснем, нека заличим.

Дните в радост да преобрязим,

заедно чувствата ще изразим.