3 dic 2024, 6:37

До теб не стигнах

413 3 0

    

          До теб не стигнах

 

Поисках слънцето, поисках небесата,

поисках вятъра, поисках красотата!

Докоснах болката, докоснах радостта,

докоснах леката въздишка на деня!

 

Поисках изгрева, поисках светлината,

поисках аромата нежен на цветята!

Но само бурята бе в моя дълъг ден,

стихията – тя искаше да бъде с мен.

 

Събуждах се на остров син, невероятен,

пред мен светът разкриваше се необятен!

Но губеше се хоризонт, безкраен сив

и той изглеждаше далечен, мълчалив.

 

Открих нюансите красиви на душата,

отронени във бисерите на сълзата!

До теб не стигнах само, скъпи, не успях,

какво в сърцето ти е скрито, не разбрах.

                         Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....