3 dic 2024, 6:37

До теб не стигнах

414 3 0

    

          До теб не стигнах

 

Поисках слънцето, поисках небесата,

поисках вятъра, поисках красотата!

Докоснах болката, докоснах радостта,

докоснах леката въздишка на деня!

 

Поисках изгрева, поисках светлината,

поисках аромата нежен на цветята!

Но само бурята бе в моя дълъг ден,

стихията – тя искаше да бъде с мен.

 

Събуждах се на остров син, невероятен,

пред мен светът разкриваше се необятен!

Но губеше се хоризонт, безкраен сив

и той изглеждаше далечен, мълчалив.

 

Открих нюансите красиви на душата,

отронени във бисерите на сълзата!

До теб не стигнах само, скъпи, не успях,

какво в сърцето ти е скрито, не разбрах.

                         Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....