3 дек. 2024 г., 06:37

До теб не стигнах

417 3 0

    

          До теб не стигнах

 

Поисках слънцето, поисках небесата,

поисках вятъра, поисках красотата!

Докоснах болката, докоснах радостта,

докоснах леката въздишка на деня!

 

Поисках изгрева, поисках светлината,

поисках аромата нежен на цветята!

Но само бурята бе в моя дълъг ден,

стихията – тя искаше да бъде с мен.

 

Събуждах се на остров син, невероятен,

пред мен светът разкриваше се необятен!

Но губеше се хоризонт, безкраен сив

и той изглеждаше далечен, мълчалив.

 

Открих нюансите красиви на душата,

отронени във бисерите на сълзата!

До теб не стигнах само, скъпи, не успях,

какво в сърцето ти е скрито, не разбрах.

                         Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...