Не казвай, че не те предупредих,
Че не направих всичко да остана...
Не знаеш колко много се раних...
а просто пожелах си да сме двама.
Признавам, че и аз безкрай греших
и не твърдя, че съм била светица.
Каквато съм, така ти се разкрих -
добра и лоша, огън, студ, искрица.
Да, гледах те и с ледени очи,
но нощите не скриваха сълзите им...
И теб, навярно, два пъти раних.
А те обичах. Както никой никого...
Но днес е чиста моята душа.
Виновна бях. За всичко се покаях!
Не чувствам вече старата тъга
и силна съм! Приемам даже края...
Когато със отворено сърце
пред теб стоях, изстрадала и боса,
отдръпна се от моите ръце,
протегнати единствено за прошка.
Така, от суета и от копнеж
по други разни, празни и излишни,
пропусна ти дори да разбереш,
че като мен не могат да обичат...
и в този миг от теб си бях отишла!
© Любимата Todos los derechos reservados