I{}anka (Йоана)
69 76
23 dic 2016, 12:47

Дотук си ти 

  Poesía » De amor
1106 2 5

Понякога дали ти липсвам

защото ти на мене често.

Признавам го единствено пред себе си

и никак, никак не ми е лесно.

Как  искам да накарам да изчезне

пронизващата болка във душата,

на крясъците заглушени и стоновете,

каращи очите ми да плачат.

Надеждата до капка да изсъхне,

и болката пропила всяка клетка.

И уж след време клетките се сменят,

но ти си още в тях преди, сега и след.

Годишна равносметка, затворена книга,

разлята чаша с болка  върху страниците и

размазано мастило.

Дотук си ти. До този ред. И край.

И точка.

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дали?
  • Не ми се вярва!
  • Изразите в следните редове, определено ми допаднаха:

    "И уж след време клетките се сменят,
    но ти си още в тях преди, сега и след.
    Годишна равносметка, затворена книга,
    разлята чаша с болка върху страниците и
    размазано мастило.
    Дотук си ти. До този ред. И край.
    И точка."

    Поздрави!
  • Започва толкова добре, даже ме заинтригува... и не разбрах къде се разми ритмиката в един момент и завърши в нищото. И... точка. Поздрав!
  • Прекрасна творба...
Propuestas
: ??:??