Дотук си ти
Понякога дали ти липсвам
защото ти на мене често.
Признавам го единствено пред себе си
и никак, никак не ми е лесно.
Как искам да накарам да изчезне
пронизващата болка във душата,
на крясъците заглушени и стоновете,
каращи очите ми да плачат.
Надеждата до капка да изсъхне,
и болката пропила всяка клетка.
И уж след време клетките се сменят,
но ти си още в тях преди, сега и след.
Годишна равносметка, затворена книга,
разлята чаша с болка върху страниците и
размазано мастило.
Дотук си ти. До този ред. И край.
И точка.
© Йоана All rights reserved.
