До вчера
ДО ВЧЕРА
За помощ пак ли махаш с бяла кърпа,
заточена от самота на петия етаж.
Щастливото хвърчило живота ти издърпа.
Отново ли съм верният ти страж?
До вчера возеше се във карета,
теглена от сватбения химн.
Край теб въртеше се като планета
мъжагата плешив и твой любим.
Замина вчера със измислен влак.
Остави те самотна във сълзи.
Прегърнала бездомната тъга, заплака.
… Сега край тебе времето едва пълзи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
