11 jun 2007, 11:31

До всички които обичах

  Poesía
747 0 15
До всички, които обичах
някога, в предишното си аз.
До всички, които желаех
и изпитвах безумна страст.
До всички, които ме нараниха
и прогориха едно женско сърце.
Много бързо военни уроци усвоиха
и превърнаха любовта в бойно поле.
Нима съм заслужила всичко:
да бъда мамена и да ми се казват лъжи!?!
С тези свои действия причинихте
само мъка, печал и сълзи.
До всички, с които бях,
но вие не бяхте със мен.
Щастлива съм.
При мен е любовта.
И тя изпълва ме всеки един ден.


"Да обичаш човек е много лесно, но да намериш човек, който заслужава да бъде обичан е много трудно!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Стами,това и правя
  • Забрави за лъжливите любови,
    скъсала си вече техните окови!!!
    Щом при теб е любовта,
    пази е за вечни времена!!!

    Поздрави,Ванина!!!
  • Благодаря и на двете!
  • Радвам се, че попаднах на този стих! Пропит е с мъдростта, до която много хора се мъчат да достигнат.Явно хората са обречени да трупат мъдрост и същевременно да събират печал.
  • Благодаря ви Дари и Ани!О-ооо той няма да ми се изплъзне

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...