8 feb 2008, 16:41

До зори

  Poesía
720 0 1
Гледаш ме в очите и ме лъжеш!
Мислиш, че ти вярвам пак!
Грешка стори, че ме подцени,
щом вече не ти трябвам!
В тази вечер, за разплата жадна,
усещаш ли аромат на кръв и сълзи?
До зори ще открадна съня от твойте очи!
До зори ще разбуля тайните ти!
До зори ще ти върна за всички твои лъжи!
До зори ще изпия кръвта от вените ти!
До зори ще изтръгна сърцето от твойте гърди!
До зори ще измия ръцете си с твойте сълзи!
Защото тогава за пръв път ще плачеш ти,
ще молиш и ще се разкайваш,
но няма да има кой да ти прости!
Аз ще съм далече,
а ти ще продължаваш да сънуваш,
но никога не ще се върна вече,
за да те будя, когато бълнуваш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...