Feb 8, 2008, 4:41 PM

До зори

  Poetry
719 0 1
Гледаш ме в очите и ме лъжеш!
Мислиш, че ти вярвам пак!
Грешка стори, че ме подцени,
щом вече не ти трябвам!
В тази вечер, за разплата жадна,
усещаш ли аромат на кръв и сълзи?
До зори ще открадна съня от твойте очи!
До зори ще разбуля тайните ти!
До зори ще ти върна за всички твои лъжи!
До зори ще изпия кръвта от вените ти!
До зори ще изтръгна сърцето от твойте гърди!
До зори ще измия ръцете си с твойте сълзи!
Защото тогава за пръв път ще плачеш ти,
ще молиш и ще се разкайваш,
но няма да има кой да ти прости!
Аз ще съм далече,
а ти ще продължаваш да сънуваш,
но никога не ще се върна вече,
за да те будя, когато бълнуваш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...