До зори
Мислиш, че ти вярвам пак!
Грешка стори, че ме подцени,
щом вече не ти трябвам!
В тази вечер, за разплата жадна,
усещаш ли аромат на кръв и сълзи?
До зори ще открадна съня от твойте очи!
До зори ще разбуля тайните ти!
До зори ще ти върна за всички твои лъжи!
До зори ще изпия кръвта от вените ти!
До зори ще изтръгна сърцето от твойте гърди!
До зори ще измия ръцете си с твойте сълзи!
Защото тогава за пръв път ще плачеш ти,
ще молиш и ще се разкайваш,
но няма да има кой да ти прости!
Аз ще съм далече,
а ти ще продължаваш да сънуваш,
но никога не ще се върна вече,
за да те будя, когато бълнуваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Петкова Всички права запазени