5 jul 2011, 21:27

До звук 

  Poesía » Del paisaje
741 0 17

В листата на кестена скрити,

въздишат и дъжд ги не стига

тринадесет нежно - нефритени,

опушени, вчерашни мига.

 

Улавят звукът на безбрежното.

Опиват. Трептят като чакри.

Дъхът ми към тях се навежда -

покланя се... Нещо обагря

 

времето в мен във нефритено.

Не искам да тръгвам от тук!

Без пръсти до голо разплитам се.

Събирам се в кестен. До звук.

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??