5.07.2011 г., 21:27 ч.

До звук 

  Поезия » Пейзажна
702 0 17

В листата на кестена скрити,

въздишат и дъжд ги не стига

тринадесет нежно - нефритени,

опушени, вчерашни мига.

 

Улавят звукът на безбрежното.

Опиват. Трептят като чакри.

Дъхът ми към тях се навежда -

покланя се... Нещо обагря

 

времето в мен във нефритено.

Не искам да тръгвам от тук!

Без пръсти до голо разплитам се.

Събирам се в кестен. До звук.

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??