Jul 5, 2011, 9:27 PM

До звук 

  Poetry » Landscape
784 0 17
В листата на кестена скрити,
въздишат и дъжд ги не стига
тринадесет нежно - нефритени,
опушени, вчерашни мига.
Улавят звукът на безбрежното.
Опиват. Трептят като чакри.
Дъхът ми към тях се навежда -
покланя се... Нещо обагря
времето в мен във нефритено.
Не искам да тръгвам от тук!
Без пръсти до голо разплитам се.
Събирам се в кестен. До звук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Биларева All rights reserved.

Random works
: ??:??