15 ene 2021, 7:54

Добре, че не тръгнах

549 0 0

                                                                  Поисках да тръгна,
                                                                  защо ли не знам,
                                                                  май съм се залъгвал,
                                                                  че щастлив ще съм там.

                                                                 

                                                                  Понечих да тръгна,
                                                                  но нещо ме спря,
                                                                  твойта мъка силна
                                                                  зад мене изгря.
 
                                                                  Гърба ми прониза
                                                                  дъхът на сълзи,
                                                                  тъжна мойта риза
                                                                  прегърна приказки.

                                                                 

                                                                  Приказки тъй нежни
                                                                  за любовта,
                                                                  за мойта надежда, 
                                                                  за близостта.

                                                                 

                                                                  За близост с някой,
                                                                  за прегръдката,
                                                                  знам че се разплака,
                                                                  любов изхвръкнала.

                                                                 

                                                                  Обаче я върнах,
                                                                  аз пуснах сълза, 
                                                                  в миг те прегърнах,
                                                                  поисках това. 

                                                                 

                                                                  Целунах те после
                                                                  и бях тъй щастлив,
                                                                  не е истина просто,
                                                                  мигът е красив.

                                                                 

                                                                  А исках да тръгна,
                                                                  защо ли, защо,
                                                                  ах, как съм се лъгал,
                                                                  че има живот.

                                                                 

                                                                  Животът е сладък,
                                                                  но само с теб,
                                                                  аз друг не познавам,
                                                                  но май е свиреп.

                                                                 

                                                                  А да те оставя
                                                                  как, как бях готов,
                                                                  не, няма да бягам
                                                                  от твойта любов.

                                                                  28.12.20

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...