Jan 15, 2021, 7:54 AM

Добре, че не тръгнах

  Poetry » Love
543 0 0

                                                                  Поисках да тръгна,
                                                                  защо ли не знам,
                                                                  май съм се залъгвал,
                                                                  че щастлив ще съм там.

                                                                 

                                                                  Понечих да тръгна,
                                                                  но нещо ме спря,
                                                                  твойта мъка силна
                                                                  зад мене изгря.
 
                                                                  Гърба ми прониза
                                                                  дъхът на сълзи,
                                                                  тъжна мойта риза
                                                                  прегърна приказки.

                                                                 

                                                                  Приказки тъй нежни
                                                                  за любовта,
                                                                  за мойта надежда, 
                                                                  за близостта.

                                                                 

                                                                  За близост с някой,
                                                                  за прегръдката,
                                                                  знам че се разплака,
                                                                  любов изхвръкнала.

                                                                 

                                                                  Обаче я върнах,
                                                                  аз пуснах сълза, 
                                                                  в миг те прегърнах,
                                                                  поисках това. 

                                                                 

                                                                  Целунах те после
                                                                  и бях тъй щастлив,
                                                                  не е истина просто,
                                                                  мигът е красив.

                                                                 

                                                                  А исках да тръгна,
                                                                  защо ли, защо,
                                                                  ах, как съм се лъгал,
                                                                  че има живот.

                                                                 

                                                                  Животът е сладък,
                                                                  но само с теб,
                                                                  аз друг не познавам,
                                                                  но май е свиреп.

                                                                 

                                                                  А да те оставя
                                                                  как, как бях готов,
                                                                  не, няма да бягам
                                                                  от твойта любов.

                                                                  28.12.20

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...