15 янв. 2021 г., 07:54

Добре, че не тръгнах

548 0 0

                                                                  Поисках да тръгна,
                                                                  защо ли не знам,
                                                                  май съм се залъгвал,
                                                                  че щастлив ще съм там.

                                                                 

                                                                  Понечих да тръгна,
                                                                  но нещо ме спря,
                                                                  твойта мъка силна
                                                                  зад мене изгря.
 
                                                                  Гърба ми прониза
                                                                  дъхът на сълзи,
                                                                  тъжна мойта риза
                                                                  прегърна приказки.

                                                                 

                                                                  Приказки тъй нежни
                                                                  за любовта,
                                                                  за мойта надежда, 
                                                                  за близостта.

                                                                 

                                                                  За близост с някой,
                                                                  за прегръдката,
                                                                  знам че се разплака,
                                                                  любов изхвръкнала.

                                                                 

                                                                  Обаче я върнах,
                                                                  аз пуснах сълза, 
                                                                  в миг те прегърнах,
                                                                  поисках това. 

                                                                 

                                                                  Целунах те после
                                                                  и бях тъй щастлив,
                                                                  не е истина просто,
                                                                  мигът е красив.

                                                                 

                                                                  А исках да тръгна,
                                                                  защо ли, защо,
                                                                  ах, как съм се лъгал,
                                                                  че има живот.

                                                                 

                                                                  Животът е сладък,
                                                                  но само с теб,
                                                                  аз друг не познавам,
                                                                  но май е свиреп.

                                                                 

                                                                  А да те оставя
                                                                  как, как бях готов,
                                                                  не, няма да бягам
                                                                  от твойта любов.

                                                                  28.12.20

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...