15 янв. 2021 г., 07:54

Добре, че не тръгнах

552 0 0

                                                                  Поисках да тръгна,
                                                                  защо ли не знам,
                                                                  май съм се залъгвал,
                                                                  че щастлив ще съм там.

                                                                 

                                                                  Понечих да тръгна,
                                                                  но нещо ме спря,
                                                                  твойта мъка силна
                                                                  зад мене изгря.
 
                                                                  Гърба ми прониза
                                                                  дъхът на сълзи,
                                                                  тъжна мойта риза
                                                                  прегърна приказки.

                                                                 

                                                                  Приказки тъй нежни
                                                                  за любовта,
                                                                  за мойта надежда, 
                                                                  за близостта.

                                                                 

                                                                  За близост с някой,
                                                                  за прегръдката,
                                                                  знам че се разплака,
                                                                  любов изхвръкнала.

                                                                 

                                                                  Обаче я върнах,
                                                                  аз пуснах сълза, 
                                                                  в миг те прегърнах,
                                                                  поисках това. 

                                                                 

                                                                  Целунах те после
                                                                  и бях тъй щастлив,
                                                                  не е истина просто,
                                                                  мигът е красив.

                                                                 

                                                                  А исках да тръгна,
                                                                  защо ли, защо,
                                                                  ах, как съм се лъгал,
                                                                  че има живот.

                                                                 

                                                                  Животът е сладък,
                                                                  но само с теб,
                                                                  аз друг не познавам,
                                                                  но май е свиреп.

                                                                 

                                                                  А да те оставя
                                                                  как, как бях готов,
                                                                  не, няма да бягам
                                                                  от твойта любов.

                                                                  28.12.20

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...