31 dic 2008, 11:18

Добре дошла си...

  Poesía
1.6K 0 29
30.12.2008г.

Вярно е, прогоних те преди време.
Тогава ненавиждах те горещо.
Но днес, готова съм да те приема.
Чуваш ли, каня те на среща.

За теб, приятелко незабравима,
отново вратите си отворих.
Сърдита си, недей! Прости ми!
Ела, седни, да поговорим.

Предпразнично ще си налеем вино.
Ще позлословим с теб за Любовта.
Над лекомислието ми ще се посмеем.
Добре дошла си, Самота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и от мен и пиши по-често!!!
  • Мног хубав и въздействаш стих! Но ти не заслужаваш тази тъга! Бъди щастлива, Вили!
  • Самотата който я познава
    той само знае как горчи,
    как тихичко те носи към забравата
    и в тишината покрай теб мълчи.....
    ------------------------------------------------
    Харесах!
    Поздравче: Наполи
  • Фанфарен завършек! Браво хареса ми много
  • Не я допускай да се върне! Не я кани на среща! Без нея ще ти бъде по-добре! Чудесен стих!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...