Добре дошъл на моята трапеза
Obra no adecuada para menores de 18 años
Не е богата поетичната ми маса
на изискани менюта, тип гурме.
Във пепелника й почиват два-три фаса,
бутилка бира има и мезе.
Уиски, пури, няма да откриете,
а също аромат на скъп коняк.
Ракия люта може да отпиете,
а дрескодът е свободен, но без фрак.
Вечерни рокли също са излишни,
а най-добре е поетично голи
да седнете на нея - по без нищо -
но и в това не задължавам, моля.
Месото пък е пълно със костици,
които често в гърлото се спират.
Да, стиховете ми не са девици,
които само скрити мастурбират.
А достъпът свободен е - без вход -
и влиза се дори от двора заден.
На масата ми се разлага тоз живот
такъв, какъвто е - мизерен, гаден -
Та моето не е елитен клуб
със куртизанки, с чекове и сводници.
Прилича повече на плесенясъл труп,
един от многото... сред живите покойници...
И ти сгрешил си входната врата, естете.
Тук няма нищо естетично, само грубо.
Не се предлагат френски ястия, минети,
най-много да загубиш своите зъби.
О, да, тук сбиванията са спорт,
когато мракът донесе депресия.
Изкуството, направило аборт,
изнесе се със погребалната процесия.
Пред тебе удрям каната със вино
(прокиснало, със жилки на оцет)
на масата си, до бруталност силно,
и сипвам в чашата сега на теб.
Щом оцеля дотук във атмосферата,
то значи с мене си една порода.
Молците кротко си ядат пердетата,
които са килимите на пода.
И, знаеш ли, ако сега ги махна,
прозорец има там, към долната Земя.
Отворя ли го, става страшно,
че полет почва... ала без крила...
*****
Изпращам те сега, а масата ми чака,
поредният загубил се да търси,
поредният загубил вяра в влака,
но не и тази, в собствените мисли.
С такива мога да деля трапеза,
но не и със надутите контета,
в които мозъкът е силиконова протеза,
а те самите коленичат пред гурмета!...
15.11.2020.
Георги Каменов
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
