6 feb 2017, 10:49

Добрите хора

  Poesía
5.1K 11 32

От този свят добрите хора си отиват

преди другите… с предимство… примирени.

Оставят светла диря, духом не униват.

Докрай биват от доброто вдъхновени.

 

За жалост, Господ ги прибира твърде рано,

а ние сещаме се късно за това,

че бихме искали със тях да можем само

живота свой да споделим в една съдба.

 

Когато стигнат окрилени на небето,

превръщат се във ярко светеща звезда

и вечно бдят над нас от мястото, където

завинаги остават в нашите сърца.

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох стиха ти, Иржи. Коментирах го и ти писах на лични. Виж си пощата. Поздрави!
  • Пак съм аз,Веси,не зная защо теб избрах да питам,защото нещо не ми е ясно от системата.Как се разбира,че някой е поместил произведение?Видях,че последното мое е към страницата ми,но как ще разбереш ти например,за да ме коментираш,а ми се иска да чуя мнението ти.Тъкмо "музата"ми се отвори ,но мисля вече да се откажа,Сега те моля,поне това го отвори,пък ще реша какво да правя."Искам за любов да пиша" така се казва.Благодаря.
  • Иржи, много се радвам, че се спря и коментира. Благодаря ти за хубавите и обнадеждаващи думи! Поздрави и успешна седмица!
  • За пръв път те коментирам,Веси.Иска ми се да кажа много думи,ами всички преди мен са ги "обрали"а аз не обичам да цитирам другите.Съдържанието на стиха ти е като атома-в малка площ е побрана голяма сила.И това,на което особено държа-премерения ритъм-ти го имаш.Чудесно!
  • Благодаря, Ейприл!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...