От този свят добрите хора си отиват
преди другите… с предимство… примирени.
Оставят светла диря, духом не униват.
Докрай биват от доброто вдъхновени.
За жалост, Господ ги прибира твърде рано,
а ние сещаме се късно за това,
че бихме искали със тях да можем само
живота свой да споделим в една съдба.
Когато стигнат окрилени на небето,
превръщат се във ярко светеща звезда
и вечно бдят над нас от мястото, където
завинаги остават в нашите сърца. ...