11 dic 2013, 15:59  

Добрият 2011

  Poesía
1.7K 0 4

Вие влюбвате се в лошите момчета -

макар че лъжат и изневеряват.

Телефоните ви - за другите - са заети.

Добрите - те са скучни и не стават.

Обиквате пиянката... И кръшкача.

Той е къде-къде по-интересен.

А за добрия - никоя никога не плаче.

Добрият - той е предвидим и лесен.

А лошото момче скандали, спори...

И чакате го до късно - всяка вечер.

Добрият - много-много не говори.

Неловък е. И скромно е облечен.

Добрият - той не гледа вашата пазва -

а винаги ви гледа във очите.

Той думата и честта си не погазва.

Но с него - вие не щете да полетите.

Добрият... Всъщност това е онзи някой -

който прощава на капризното момиче.

Добрият... Много дълго ще ви чака.

И тихо, и безмълвно ще обича.

Но ето - те, годините, си минават.

Разбирате я - простата наука:

Натрупват се лъжите. Осъзнавате -

че с лошото момче ще сте дотука.

Развеждате се. Писва ви безочието.

И сам-самички гледате децата.

Добрият - той е верен - Той е точен.

Но вече наранена е душата...

Ала държи на вас добрият. И не крие -

че най-важното за него - това сте вие.

И даже да го отрежете - завинаги -

докрай ще ви обича той - добрият.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Познато ви е, нали?
  • Награда за добротата му е поредната язва -
    дето храни я с мисли и лекува с насълзени очи...
    Добрият мъж...
    Еееех, добрият мъж...
    Кой ли го забелязва?
    Удобен е като ръкавица - и да е обиден - не му личи...

    Поздрав и от мене!
  • Много истина има тук. Поздравявам те!
  • А за добрия - никоя никога не плаче!!!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....