14 may 2014, 0:10

Добрият човек

  Poesía
589 0 0

           Добрият човек

 

Невзрачен и плах тихо крачи

и често той тайничко плаче.

В беда ли си, ръката си подава,

настъпиш ли го, той се извинява!

 

За щастие и обич той копнее,

да бъде лицемерен не умее.

Не мечтае за блясък и слава,

а топлина и любов да дарява.

 

Той не е имал нощи безумни.

Той не е сред компании шумни.

Само там, на последния ред,

ще откриеш добрия човек!

                     

                         Янка Манева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янка Манева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...