May 14, 2014, 12:10 AM

Добрият човек

  Poetry
587 0 0

           Добрият човек

 

Невзрачен и плах тихо крачи

и често той тайничко плаче.

В беда ли си, ръката си подава,

настъпиш ли го, той се извинява!

 

За щастие и обич той копнее,

да бъде лицемерен не умее.

Не мечтае за блясък и слава,

а топлина и любов да дарява.

 

Той не е имал нощи безумни.

Той не е сред компании шумни.

Само там, на последния ред,

ще откриеш добрия човек!

                     

                         Янка Манева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янка Манева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...