Добрият Самарянин

Рибар на хо́ра по съдба

пътува в своята пирога.

Към всяка бедстваща душа,

защото я обича много.

Той – странник, по водата ходещ,

върви напряко през вълните.

И стига чак до Ерихон,

сърцата ни за да изпита.

Къде е ближният, къде?

Съдбата днес те е ранила.

Но няма кой да ти даде

утеха, милост и закрила.

Бучи житейското море,

но Той – владетел на Всемира,

смирява всички ветрове.

С осела си до теб се спира.

На Словото му смъртен враг

до вчера беше. Беше Савел.

Прогледна след духовен мрак

и стана нов. Сега си Павел.

И раните ти той проми

и после взе те на самара.

И с два динария плати,

в странноприемницата стара

дълга на твоето сърце.

Разбирай: с два закона вечни.

Ти първо Своя Господ възлюби,

и своя ближен, като себе си човече.

Ива ХАРИЗАНОВА