Nov 16, 2025, 7:34 PM

Добрият Самарянин

  Poetry
184 0 1

Рибар на хо́ра по съдба

пътува в своята пирога.

Към всяка бедстваща душа,

защото я обича много.

 

Той – странник, по водата ходещ,

върви напряко през вълните.

И стига чак до Ерихон,

сърцата ни за да изпита.

 

Къде е ближният, къде?

Съдбата днес те е ранила.

Но няма кой да ти даде

утеха, милост и закрила.

 

Бучи житейското море,

но Той – владетел на Всемира,

смирява всички ветрове.

С осела си до теб се спира.

 

На Словото му смъртен враг

до вчера беше. Беше Савел.

Прогледна след духовен мрак

и стана нов. Сега си Павел.

 

И раните ти той проми

и после взе те на самара.

И с два динария плати,

в странноприемницата стара

 

дълга на твоето сърце.

Разбирай: с два закона вечни.

Ти първо Своя Господ възлюби,

и своя ближен, като себе си човече.

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iva Harizanova All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...