Добро момче

Той беше добро момче. Поздравяваше,
на възрастни отстъпваше място в трамвая,
на майки с детски колички помагаше,
въобще – перфектният, възпитан познайник.

С него се общуваше лесно и ясно.
– Здравейте! Как сте? И аз съм добре!
Живееше тихо и скромно, съгласно
установените правила, законност и ред.

Със заучени фрази и познати рефрени
така безконфликтно минаваха дните.
Доброто момче трупаше точки червени,
а лошото в себе си пазеше скрито.

Не помнеше някога дали бе разглобявал електроуред.
Бой за момиче?! Едва ли.
Нямаше белези. Между капките бе оцелявал,
между хората се беше промъквал без рани.

Но с годините нещо взе да прегрява –
очите смъдяха, в ноздрите горчив бакелит.
На себе си вече взе да дотяга,
усещаше как се разпада бит подир бит.

Червените точки – потискани демони –
натъпкани в тясно, задушно пространство
от благоприличие и правилни доводи.
По новините изригване от вулкан неугаснал.