11 ene 2020, 7:42  

Добротата

  Poesía
1.3K 0 0

Има ли лимит на добротата? 

Достига ли до ръбче да прелее? 

Затваря ли понякога вратата, 

когато прекалили сте с нея? 

 

Навярно ѝ тежи от постоянство, 

с което незаслужено  раздава 

от себе си в безкрайното пространство 

на някой, който взима без да дава? 

 

Изчерпва се не се ли презарежда.

Умира съкрушена и нещастна 

ответност не намира ли отсреща. 

Когато е взаимна е прекрасна! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....