Jan 11, 2020, 7:42 AM  

Добротата

  Poetry
1.3K 0 0

Има ли лимит на добротата? 

Достига ли до ръбче да прелее? 

Затваря ли понякога вратата, 

когато прекалили сте с нея? 

 

Навярно ѝ тежи от постоянство, 

с което незаслужено  раздава 

от себе си в безкрайното пространство 

на някой, който взима без да дава? 

 

Изчерпва се не се ли презарежда.

Умира съкрушена и нещастна 

ответност не намира ли отсреща. 

Когато е взаимна е прекрасна! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...