27 dic 2020, 18:23

Добротата у хората

  Poesía
1.5K 0 3

Къде изчезна добротата у хората?

Човек може цял живот да се чуди...

Суровият живот? Душата? Умората?

Коя е причината? Кой и защо я прокуди?

 

Може би света в който живеем

е причината за нашата злочеста съдба.

Алчни сме. Напразно сили пилеем,

и живеем живота във вечна борба.

 

Добротата се е превърнала във бреме.

Постоянно работим и харчим пари.

Отчуждени сме. Все нямаме време.

Все бързаме, а не знаем закъде дори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ивайло Христов, до известна степен всеки е материалист и Вие едва ли сте изключение, че да съдите другите. Аз не съдя Вас или конкретен човек, а само изразявам мнение по въпроса. Нали затова сме тук. Карам хората да се замислят, а не нападам кокнретен човек, както правите Вие, (което между другото е доста грозно). Не твърдя, че всички са материалисти, просто разсъждавам.
    Явно Ирина Колева има право. Вие наистина ли мислите, че всички са материалисти, които нямат никаква духовност? За какви ваканции в чужбина, снимки и удобства ми говорите, и как може да съдите човек без да го познавате? Нали за това е поезията и литературата изобщо - за да изразиш мнение, да покажеш своята гледна точка. Да отстояваш своята позиция.
  • Ето, виждаш ли! Ти също си ме разчел погрешно, но под напора на по-долу изброените ми качества, ти удрям една бърза прошка!
    Безвъзмездна.
  • Бъра бъра, сто чадъра!
    Вие наистина ли не познавате човек душевно богат, добър, инстинктивен, чувствителен, съпричастен, милозлив, емпатичен и позитивен, който се радва както на малките моменти и хармонията, така и на комфорта и материалното?!
    Приятно ми е- Ирина 😊

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...