27 дек. 2020 г., 18:23

Добротата у хората

1.5K 0 3

Къде изчезна добротата у хората?

Човек може цял живот да се чуди...

Суровият живот? Душата? Умората?

Коя е причината? Кой и защо я прокуди?

 

Може би света в който живеем

е причината за нашата злочеста съдба.

Алчни сме. Напразно сили пилеем,

и живеем живота във вечна борба.

 

Добротата се е превърнала във бреме.

Постоянно работим и харчим пари.

Отчуждени сме. Все нямаме време.

Все бързаме, а не знаем закъде дори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ивайло Христов, до известна степен всеки е материалист и Вие едва ли сте изключение, че да съдите другите. Аз не съдя Вас или конкретен човек, а само изразявам мнение по въпроса. Нали затова сме тук. Карам хората да се замислят, а не нападам кокнретен човек, както правите Вие, (което между другото е доста грозно). Не твърдя, че всички са материалисти, просто разсъждавам.
    Явно Ирина Колева има право. Вие наистина ли мислите, че всички са материалисти, които нямат никаква духовност? За какви ваканции в чужбина, снимки и удобства ми говорите, и как може да съдите човек без да го познавате? Нали за това е поезията и литературата изобщо - за да изразиш мнение, да покажеш своята гледна точка. Да отстояваш своята позиция.
  • Ето, виждаш ли! Ти също си ме разчел погрешно, но под напора на по-долу изброените ми качества, ти удрям една бърза прошка!
    Безвъзмездна.
  • Бъра бъра, сто чадъра!
    Вие наистина ли не познавате човек душевно богат, добър, инстинктивен, чувствителен, съпричастен, милозлив, емпатичен и позитивен, който се радва както на малките моменти и хармонията, така и на комфорта и материалното?!
    Приятно ми е- Ирина 😊

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...