27.12.2020 г., 18:23

Добротата у хората

1.5K 0 3

Къде изчезна добротата у хората?

Човек може цял живот да се чуди...

Суровият живот? Душата? Умората?

Коя е причината? Кой и защо я прокуди?

 

Може би света в който живеем

е причината за нашата злочеста съдба.

Алчни сме. Напразно сили пилеем,

и живеем живота във вечна борба.

 

Добротата се е превърнала във бреме.

Постоянно работим и харчим пари.

Отчуждени сме. Все нямаме време.

Все бързаме, а не знаем закъде дори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ивайло Христов, до известна степен всеки е материалист и Вие едва ли сте изключение, че да съдите другите. Аз не съдя Вас или конкретен човек, а само изразявам мнение по въпроса. Нали затова сме тук. Карам хората да се замислят, а не нападам кокнретен човек, както правите Вие, (което между другото е доста грозно). Не твърдя, че всички са материалисти, просто разсъждавам.
    Явно Ирина Колева има право. Вие наистина ли мислите, че всички са материалисти, които нямат никаква духовност? За какви ваканции в чужбина, снимки и удобства ми говорите, и как може да съдите човек без да го познавате? Нали за това е поезията и литературата изобщо - за да изразиш мнение, да покажеш своята гледна точка. Да отстояваш своята позиция.
  • Ето, виждаш ли! Ти също си ме разчел погрешно, но под напора на по-долу изброените ми качества, ти удрям една бърза прошка!
    Безвъзмездна.
  • Бъра бъра, сто чадъра!
    Вие наистина ли не познавате човек душевно богат, добър, инстинктивен, чувствителен, съпричастен, милозлив, емпатичен и позитивен, който се радва както на малките моменти и хармонията, така и на комфорта и материалното?!
    Приятно ми е- Ирина 😊

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...