7 may 2006, 21:17

Добър приятел 

  Poesía
1096 0 6
Всичко беше като на шега.
Всичко беше така измамно.
Но ти се появи от нищото,
като дъжд от слънчево небе...

Нямах сила, нямах нищо.
Света ми беше празен,
душата ми измъчена,
сърцето ми разбито...

Загубих много,
за един миг.
Останах сама,
без вина...

Търсих вината си,
търсих я, и хиляди
въпроси аз задавах,
които без отговори оставаха...

Спрях да мисля,
спрях да чуствам.
Подминавах всички,
все едно съм сама на света...


Наранявах, не прощавах,
и за отминалата любов,
аз жестоко
отмъщавах...


Това беше живота ми,
мразех го, мразех себе си,
че нямам сила,
да прекратя това страдание...


Но с теб все едно,
една съдба живеехме.
Един живот, с различни хора,
но еднакви случки...

Помогна ми да се изправя,
да повярвам,
че има смисъл да живея.
Да продължа напред...

Приятел добър,
в твоето лице намерих.
Приятел, който обичам,
и на който мога да разчитам...


© Деница Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??