7 мая 2006 г., 21:17

Добър приятел

1.3K 0 6
Всичко беше като на шега.
Всичко беше така измамно.
Но ти се появи от нищото,
като дъжд от слънчево небе...

Нямах сила, нямах нищо.
Света ми беше празен,
душата ми измъчена,
сърцето ми разбито...

Загубих много,
за един миг.
Останах сама,
без вина...

Търсих вината си,
търсих я, и хиляди
въпроси аз задавах,
които без отговори оставаха...

Спрях да мисля,
спрях да чуствам.
Подминавах всички,
все едно съм сама на света...


Наранявах, не прощавах,
и за отминалата любов,
аз жестоко
отмъщавах...


Това беше живота ми,
мразех го, мразех себе си,
че нямам сила,
да прекратя това страдание...


Но с теб все едно,
една съдба живеехме.
Един живот, с различни хора,
но еднакви случки...

Помогна ми да се изправя,
да повярвам,
че има смисъл да живея.
Да продължа напред...

Приятел добър,
в твоето лице намерих.
Приятел, който обичам,
и на който мога да разчитам...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....