7 мая 2006 г., 21:17

Добър приятел 

  Поэзия
1095 0 6
Всичко беше като на шега.
Всичко беше така измамно.
Но ти се появи от нищото,
като дъжд от слънчево небе...

Нямах сила, нямах нищо.
Света ми беше празен,
душата ми измъчена,
сърцето ми разбито...

Загубих много,
за един миг.
Останах сама,
без вина...

Търсих вината си,
търсих я, и хиляди
въпроси аз задавах,
които без отговори оставаха...

Спрях да мисля,
спрях да чуствам.
Подминавах всички,
все едно съм сама на света...


Наранявах, не прощавах,
и за отминалата любов,
аз жестоко
отмъщавах...


Това беше живота ми,
мразех го, мразех себе си,
че нямам сила,
да прекратя това страдание...


Но с теб все едно,
една съдба живеехме.
Един живот, с различни хора,
но еднакви случки...

Помогна ми да се изправя,
да повярвам,
че има смисъл да живея.
Да продължа напред...

Приятел добър,
в твоето лице намерих.
Приятел, който обичам,
и на който мога да разчитам...


© Деница Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??