May 7, 2006, 9:17 PM

Добър приятел

  Poetry
1.3K 0 6
Всичко беше като на шега.
Всичко беше така измамно.
Но ти се появи от нищото,
като дъжд от слънчево небе...

Нямах сила, нямах нищо.
Света ми беше празен,
душата ми измъчена,
сърцето ми разбито...

Загубих много,
за един миг.
Останах сама,
без вина...

Търсих вината си,
търсих я, и хиляди
въпроси аз задавах,
които без отговори оставаха...

Спрях да мисля,
спрях да чуствам.
Подминавах всички,
все едно съм сама на света...


Наранявах, не прощавах,
и за отминалата любов,
аз жестоко
отмъщавах...


Това беше живота ми,
мразех го, мразех себе си,
че нямам сила,
да прекратя това страдание...


Но с теб все едно,
една съдба живеехме.
Един живот, с различни хора,
но еднакви случки...

Помогна ми да се изправя,
да повярвам,
че има смисъл да живея.
Да продължа напред...

Приятел добър,
в твоето лице намерих.
Приятел, който обичам,
и на който мога да разчитам...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....