26 abr 2018, 0:23

Добър вечер

  Poesía » Otra
1.6K 3 5

 

Добър вечер, моя съдба.

Ще поседна за малко при теб.

Да те почерпя от моята тъга.

Да поговорим за мен сега.

 

Всеки ден от теб се оплаквам.

Зная, че не мога да те сменя.

Старах се, да бъда човек.

Защо? Нима не разбра?

 

Без пощада наказа ме ти.

Знаеш няма къде да избягам.

В твоите окови е моята душа.

А аз съм просто човек.

 

Сякаш се боря с триглава змия.

Завист, омраза, лъжи.

Осъдена на вечна самота.

Търсих обич... намерих тъга.

 

Искам просто да бъда майка,

Искам просто да бъда жена.

Нима е толкова трудно,

моя злощастна съдба.

 

Докога ще мълчиш?

Само подай ми ръка.

Друго не искам.

С другото ще се справя сама.

 

Не искам да съм в твоите окови.

Не искам подаяние.

Не искам състрадание.

Искам само малко обич и доброта.

 

Не искам съвети да ти давам

нито пък да те коря.

Само помогни ми.

Подай ми твоята ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изгубена в едно жестоко ежедневие. Не мога да се намеря....все още.
    Благодаря за оценката.
  • Май и ти се търсиш... Хубаво си го написала.
  • Благодаря ви!
  • Добро и слънчево утро!Не съм експерт,ама винаги ме изненадваш с различното"ядро"в творбите си.Тоест с посланието, с което зареждаш думите си. Емоционалният заряд в творбите,винаги ме е пленява, затова в любими!
  • От тези творби, които подтикват към чувства и действия...
    Разговор с нас самите и всичко по - голямо от нас...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...