26 апр. 2018 г., 00:23

Добър вечер

1.6K 3 5

 

Добър вечер, моя съдба.

Ще поседна за малко при теб.

Да те почерпя от моята тъга.

Да поговорим за мен сега.

 

Всеки ден от теб се оплаквам.

Зная, че не мога да те сменя.

Старах се, да бъда човек.

Защо? Нима не разбра?

 

Без пощада наказа ме ти.

Знаеш няма къде да избягам.

В твоите окови е моята душа.

А аз съм просто човек.

 

Сякаш се боря с триглава змия.

Завист, омраза, лъжи.

Осъдена на вечна самота.

Търсих обич... намерих тъга.

 

Искам просто да бъда майка,

Искам просто да бъда жена.

Нима е толкова трудно,

моя злощастна съдба.

 

Докога ще мълчиш?

Само подай ми ръка.

Друго не искам.

С другото ще се справя сама.

 

Не искам да съм в твоите окови.

Не искам подаяние.

Не искам състрадание.

Искам само малко обич и доброта.

 

Не искам съвети да ти давам

нито пък да те коря.

Само помогни ми.

Подай ми твоята ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изгубена в едно жестоко ежедневие. Не мога да се намеря....все още.
    Благодаря за оценката.
  • Май и ти се търсиш... Хубаво си го написала.
  • Благодаря ви!
  • Добро и слънчево утро!Не съм експерт,ама винаги ме изненадваш с различното"ядро"в творбите си.Тоест с посланието, с което зареждаш думите си. Емоционалният заряд в творбите,винаги ме е пленява, затова в любими!
  • От тези творби, които подтикват към чувства и действия...
    Разговор с нас самите и всичко по - голямо от нас...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....