26.04.2018 г., 0:23

Добър вечер

1.6K 3 5

 

Добър вечер, моя съдба.

Ще поседна за малко при теб.

Да те почерпя от моята тъга.

Да поговорим за мен сега.

 

Всеки ден от теб се оплаквам.

Зная, че не мога да те сменя.

Старах се, да бъда човек.

Защо? Нима не разбра?

 

Без пощада наказа ме ти.

Знаеш няма къде да избягам.

В твоите окови е моята душа.

А аз съм просто човек.

 

Сякаш се боря с триглава змия.

Завист, омраза, лъжи.

Осъдена на вечна самота.

Търсих обич... намерих тъга.

 

Искам просто да бъда майка,

Искам просто да бъда жена.

Нима е толкова трудно,

моя злощастна съдба.

 

Докога ще мълчиш?

Само подай ми ръка.

Друго не искам.

С другото ще се справя сама.

 

Не искам да съм в твоите окови.

Не искам подаяние.

Не искам състрадание.

Искам само малко обич и доброта.

 

Не искам съвети да ти давам

нито пък да те коря.

Само помогни ми.

Подай ми твоята ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изгубена в едно жестоко ежедневие. Не мога да се намеря....все още.
    Благодаря за оценката.
  • Май и ти се търсиш... Хубаво си го написала.
  • Благодаря ви!
  • Добро и слънчево утро!Не съм експерт,ама винаги ме изненадваш с различното"ядро"в творбите си.Тоест с посланието, с което зареждаш думите си. Емоционалният заряд в творбите,винаги ме е пленява, затова в любими!
  • От тези творби, които подтикват към чувства и действия...
    Разговор с нас самите и всичко по - голямо от нас...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...