Добър вечер, Любов! Влизай, сядай!
Да, сама съм, не си ли личи?
Вън на двора има промяна?
Да, розата спря да цъфти...
Къщата ли?... Тя си е същата,
не забелязах кога опустя,
сипвам кафе и се връщам,
и нямам на лицето сълза.
Прозореца отдавна затварям,
дълго чаках да чуя плах звън,
но понякога го забравям,
унесена в призрачен сън.
Леглото ли?...То си е същото,
и скърца,както преди,
щом изчезна шепота в къщата,
в самотата си тъжно мълчи.
А,да,снимките?...Тях ги изхвърлих,
един ден,когато разбрах,
че взирам се твърде дълго,
и губя се цялата в тях.
Ти се връщаш ли?...Не те очаквах!
Изненада ме, а сега мълчиш!
Не, няма да лъжа, приятно е!
Разкажи ми при теб как върви?
Не ме гледай така,аз съм същата,
само с повече бели коси
и вече назад не се връщам,
погребах всички ненужни мечти.
Да ме целунеш ли?...Не,не искам!
Вкусът на устните ще ми горчи!
Моите свикнах да стискам,
но сухотата им често боли.
Красива съм?...Недей, да оставим
тази стара,ненужна игра!
Не искам пак да се давя ,
не посягай към мене с ръка.
Да останеш ли?...Вече не става!...
Нямам нужда от сладки лъжи.
Друг мъж ли?...Каква изневяра?..
Сбогом,Любов!...По-добре си върви!...




,