13 mar 2014, 18:18  

Добър вечер, тъга!

  Poesía » Civil
1.4K 0 10

                                                      Добър вечер, тъга!

 

                                     Добър вечер, тъга! Уморена от пътя си,

                                     ти нерядко отсядаш при  мен.

                                     И споделяш глада ми от минали тържища

                                     и по бъдещи оргии с блудния ден...

                                     Не говорим конкретно, а само за общото - 

                                     наслоено сред мътния прах.

                                     Осолените сълзи са копърки в нощите,

                                     когато пирува маскиран Греха.

                                     Не липсва ни расо със златната показност,

                                     ни мазния врат на ошишкан юнак.

                                     Тук лаят и хрътките - хранени с дрогата.

                                     Пълзят и лакеи с поръчков калпак. 

                                     Блюстители всякакви можеш да видиш

                                     как плюскат съдбовно народната дан!

                                     Водачи, чиято ръка се повдига, 

                                     единствено с цел да се смачка ума.

                                     И глутници има, които ги следват -

                                     стръвни и слепи от глад за пари!

                                     А други си мислят как да ги впрегнат...

                                     Вълк или вол тегли трудни съдби?

                                     Добър вечер, тъга! Нажежена е правдата!

                                     Наковалнята сипе искри!

                                     Трябват вече ковачи - калени във вярата.

                                     Аз ще стана чирак. Моят майстор си ти!

 

 

 

 

 

 

 

 

                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...