Mar 13, 2014, 6:18 PM  

Добър вечер, тъга!

  Poetry » Civic
1.4K 0 10

                                                      Добър вечер, тъга!

 

                                     Добър вечер, тъга! Уморена от пътя си,

                                     ти нерядко отсядаш при  мен.

                                     И споделяш глада ми от минали тържища

                                     и по бъдещи оргии с блудния ден...

                                     Не говорим конкретно, а само за общото - 

                                     наслоено сред мътния прах.

                                     Осолените сълзи са копърки в нощите,

                                     когато пирува маскиран Греха.

                                     Не липсва ни расо със златната показност,

                                     ни мазния врат на ошишкан юнак.

                                     Тук лаят и хрътките - хранени с дрогата.

                                     Пълзят и лакеи с поръчков калпак. 

                                     Блюстители всякакви можеш да видиш

                                     как плюскат съдбовно народната дан!

                                     Водачи, чиято ръка се повдига, 

                                     единствено с цел да се смачка ума.

                                     И глутници има, които ги следват -

                                     стръвни и слепи от глад за пари!

                                     А други си мислят как да ги впрегнат...

                                     Вълк или вол тегли трудни съдби?

                                     Добър вечер, тъга! Нажежена е правдата!

                                     Наковалнята сипе искри!

                                     Трябват вече ковачи - калени във вярата.

                                     Аз ще стана чирак. Моят майстор си ти!

 

 

 

 

 

 

 

 

                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...