11 ene 2014, 20:16  

Дочувам Бог...

1.2K 0 13

 

ДОЧУВАМ БОГ…

 

Решавам да се гмурна

                      в бездънното,

цената е висока,                     

                      наясно съм,

и будна аз в живота,

                      трептя без сън.

Избирам… съществувам,                     

                      пак в Себе си…

Небето ми е странно,                     

                      прозрачен зов,

повика ме отдавна,

                      и следвам звън,

дошъл ми от дълбокото.

                      Дочувам Бог!

 

 

Sanvali

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Санвали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за разбирането и споделянето, Мария, М.
    Хубав ден!
  • Небето ми е странно,
    прозрачен зов...

    Сън, това като го прочетох, освен че погледнах инстинктивно към небето, поисках да Го чуя!
    Силно ми въздейства, промени ме!
  • Много интересен, въздействащ, философски стил на писане имаш, но същевременно и лесен за разбиране! Поздравявам те, за което!
    А този стих...
    Аплодисменти, Санвали!
  • Благодаря ви сърдечно за споделянето, Мисана, Жени, АГОП, Ели, Камен, Миночка!

    Хубав и слънчев следобед!
  • Поздрави за вселенския стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...