11.01.2014 г., 20:16  

Дочувам Бог...

1.2K 0 13

 

ДОЧУВАМ БОГ…

 

Решавам да се гмурна

                      в бездънното,

цената е висока,                     

                      наясно съм,

и будна аз в живота,

                      трептя без сън.

Избирам… съществувам,                     

                      пак в Себе си…

Небето ми е странно,                     

                      прозрачен зов,

повика ме отдавна,

                      и следвам звън,

дошъл ми от дълбокото.

                      Дочувам Бог!

 

 

Sanvali

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за разбирането и споделянето, Мария, М.
    Хубав ден!
  • Небето ми е странно,
    прозрачен зов...

    Сън, това като го прочетох, освен че погледнах инстинктивно към небето, поисках да Го чуя!
    Силно ми въздейства, промени ме!
  • Много интересен, въздействащ, философски стил на писане имаш, но същевременно и лесен за разбиране! Поздравявам те, за което!
    А този стих...
    Аплодисменти, Санвали!
  • Благодаря ви сърдечно за споделянето, Мисана, Жени, АГОП, Ели, Камен, Миночка!

    Хубав и слънчев следобед!
  • Поздрави за вселенския стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...