22 may 2008, 8:26  

Моята пътечка

  Poesía » Otra
904 0 17

Откакто съм родена, търся път.

Откъсвам се от майчината гръд

и тръгвам с тихи стъпки по земята –

под слънце, дъждове, насрещен вятър...

 

Пред мен пътеки много, но една

ми трябва, за да виждам светлина.

И знам добре, че изборът е риск –

(не всичките пътеки са добри).

 

От страх примира моята душа –

какво да правя, за да не сгреша?

Решение намирам най-накрая –

сама пътечка ще си начертая.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...