Откакто съм родена, търся път.
Откъсвам се от майчината гръд
и тръгвам с тихи стъпки по земята –
под слънце, дъждове, насрещен вятър...
Пред мен пътеки много, но една
ми трябва, за да виждам светлина.
И знам добре, че изборът е риск –
(не всичките пътеки са добри).
От страх примира моята душа –
какво да правя, за да не сгреша?
Решение намирам най-накрая –
сама пътечка ще си начертая.