15 ene 2008, 9:42

Дойде,а вече си отиваш ...

  Poesía
934 0 2

Както дойде, така и си отиваш:
внезапно като дъжд, тъй силен, не утихващ.
Защо ме погледна,
защо ме доближи?
Не исках аз поредна
приказка, впита с куп лъжи.
Какъв е този свят?
Какво му стана изведнъж?
Защо във никой град
няма вече честен мъж?
Думата любов, за вас,
има ли смисъл или е просто фарс?
Влюбвате ли се в красивите черти на душата
или само в сините очи, а не в жената?
Защо, за да сте щастливи, чакате причина?
Защо не се борите, а уж сте силната половина?
Както дойде, така и си отиваш:
неусетно като вихър, тъй силен и не спиращ...
- Почакай, ти едва дойде, а бързаш;
седни тук, тайни думи ми шепти.
И когато вече няма как и тръгваш,
прегърни ме пак и си върви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...